|
>> | |
>> | |
>> | |
>> | |
>> | |
>> | |
>> | |
>> | |
"Когато получих първото послание не бях подготвена. Нещо ти се дава, казва ти се ясно и трябва да го предаваш. Аз не мога да си дам обяснение защо трябва да говоря. По принцип съм въздържателен човек, не споделям много. Но това те кара да го споделяш. Много съм се питала: Не мога ли да забравя? Защо ми се дава всичко това? Вярвам че е в помощ на хората, на човечеството. Хората да се вразумят.Посланията, които ми се дават винаги са много точни. Предавам ги така, както съм ги видяла."
На 11.11.2000г. получих послание към човечеството. Хората след 2000 година да живеят на места с по-висока надморска височина.
Видях природни катаклизми. Очакват ни глобални изменения на климата, затова хората трябва да са подготвени за внезапни бури, наводнения, горещини, земетресения, тайфуни. Балансът на земята е нарушен от замърсяванията на природата и безогледната сеч на горите. Ако не се спре това не ни чака нищо добро. До 40 години много европейски държави силно ще пострадат от наводнения.
На 12.11.2006 г. призори имах видения, че бях в едно затворено помещение, където имаше много врати. Там ми се яви момиче с черна коса и бяла дреха до петите. В ръцете си държеше разтворена бяла блестяща книга. Тя ми я подаде. Погледнах страниците, но там не беше писано на нашите езици, а с фигури и знаци. Момичето ми каза „Дошло е вече времето да се появи тази бяла книга. Настъпват тежки времена, а в тази книга пише за миналото и за настоящето на планетата. Занапред ще се появят много лоши и неизлечими болести, а в нея има лек за всички тях.”
Просветна светлина от едната стена, беше на много високо място. Книгата остана в ръцете ми и момичето ме води към тази светлина.
На 02.02.2007 г. призори чрез едно бяло пространство ми се показа промяната на оста на планета. Очакват ни глобални изменения. Земята по такъв начин ще ни се отплати. Усещам трептенията на земята като на живо същество. Тя страда от замърсяванията и войните и вече е на критичната си точка. Много неща зависят от нас и природата ще ни отмъсти за всяко зло, което сме й сторили.
На 17.10.2007 г. ми се появи приятел на мъжа ми, който вече не е между живите. На гърдите си аз имах ромбовиден медальон. Той посегна към него, хвана го и ми каза: „Ето къде бил ключът на познанието към неизвестното.” Каза ми да погледна в средата от празното пространство на медальона, от където ще видя важна информация за народа. Погледнах и видях нашите стари носии, с нашите разноцветни шевици и много красива бродерия. И ми каза:”Предай на народа да запази традициите, културата и обичаите. Да възвърнат в тях загубеното, да се обърнат към духовното и тогава ще тръгнем към добро. България е свята земя, но колко ще страда зависи от нас. Докато не се променим не ни чака добро. Трябва всеки да положи труд.”
„Господ ни изпраща предупреждения. Когато от високите сгради почва това е едно от предрешенията че идват много лоши неща да стават. За кулите близнаци в САЩ говоря. Момента в който се е случвало пътувахме със семейството ми и аз им четох от вестника с подробности за това. Като се прибрахме видяхме всичко по телевизията. Беше както го прочетох. Гледахме после вестника, търсихме но вътре нямаше нищо, то излезе във вестниците на другия ден. Това беше знак, който ми беше даден. Кулите бяха символ, това е символ на сриването ни от високото на земята. Това са търговските сгради... символа на търговията, на бизнеса. Кое пострада днес, икономиката ни пострада. Но тогава хората не го взеха като поука, не успяха да разчетат посланията от Господ. Може би нямаше да има тези неща. С това Господ искаше да ни подсети какво ни чака. Ако бяхме разбрали, с душата си да мислим, може би нямаше да пострада нашата икономика.И затова казвам, Господ ни праща сигнали. Нищо не става просто така на този свят. Това е самата истина. Пари, пари ще има няма да има какво да купим с тях. Няма да има какво да обуем. И какво мислят отделните богати, „аз имам всичко”. Ти нямаш нищо, защото ако имаш гладен народ нищо не може да го спре, ще вземе от теб. А всички се раждаме с еднакво право, с еднакво право да ползваме слънцето, вятъра. Как може Господ да не ни ощети, а ние да казваме- за теб има това, за теб няма. Ние сме с еднакви права.Целта е да извисим нашата душа. Душата е единствената ни връзка с Господ. Това е част от нас от другото измерение. Тя не умира, тя е вечна. Много хора се прераждат. Повторно се прераждат, потрети. Нищо не се губи. Тук остава твоето тяло. То е дадено от Господа като дар към нашата душа, да пази нашата душа. Това е подаръка на Господ. Той ни е дарил с разум, с говор, за да може между нас да има разбиране, обич, общуване. И на тях посегнахме. Да имаме общността между нас, да общуваме- това е моста между нас, хората (езика). Но и това го рушихме. Какво остава у нас ценно? Много малко остава у нас. Хората не могат да проумеят, че нашата сила е нашата мисъл. И мисълта си замърсиха. Не могат да проумеят. Такъв човек е откъснат и от природа, и от себе си. Той е ослепял, оглушал. Мъничко да търсиш решение на някой въпрос е достатъчно да се загледаш в природата. Както тя се съвзема, така се развиват и процесите в нас. Колкото по-рано се осъзнаем, по малко ще страдаме.”
