|
>> | |
>> | |
>> | |
>> | |
>> | |
>> | |
>> | |
>> | |
 |
Това е разказ за Севинч Балъкчъ. На български СЕВИНЧ означава РАДОСТ и когато човек я срещне разбира, че се е докоснал до нещо истинско. Нейния живот, усещането за нея е радостното чувство за надежда, успокоение, за бъдеще.
|
|---|
Откакто се помни Севинч усеща силата и разговаря с нея. Дълги години не споделя преживяванията, предчувствията, нещата за бъдещето които вижда ясно. Води живот на жена и майка със своето семейство, деца, къща, работа, градина. Съзнанието, че може да вижда предварително събития, да вижда ясно хората, техните проблеми и съдби, едновременно притеснява и вълнува Севинч. Но силата й помага да взима по-правилни решения, да се грижи по-добре за семейството си. За дълъг период използва уменията си да помага на близки и познати. Като „скромен и въздържателен” човек Севинч не афишира дарбата си. Но въпреки това все повече хора започват да я търсят. Пред къщата й в тихото Родопско село все по-често идват непознати хора да търсят помощ и съвет.
 |
 |
 |
|---|
„Понякога седя и слушам птичките и дъщеря ми Муаззез ме пита” Какво правиш”? Опитвам се да разбера какво ми казват. Ако искаш да разбереш нещо за себе си достатъчно е да се огледаш наоколо и ще видиш отговора на твоя въпрос.”
Севинч и родното й място са безкрайно свързани. Родопите с цялата си мекота, широта и пространство. С чистотата на природата и енергиите високо горе, тази гледна точка за света от високо, красивата но и малко недостъпна сила, респектиращото излъчване, майчинското чувство, преживяването за тайни. Загадката на Родопите е част от самата Севинч- едно диво цвете, което може да разцъфне само там.
| „Родена съм и израснах в с. Нова махала. Тук живея и до днес. Селото е високо в Родопите, на 1300 метра надморска височина. Въздухът е чист, водата студена, зимите са снежни и дълги, а летата слънчеви. Чувствам се част от тази природа. Рядко пътувам, не обичам да съм далеч от тук. Не можеш да си дърво без корени, защото тогава изсъхваш.” |  |
|---|
Едно от най-впечатляващите качества на Севинч е балансът между земната й природа и това висше познание, което има. Между срещите й с толкова много несправедливост и непоколебимата й добронамереност към света. Да живее с нещастието на хората, мрачните прогнози, понякога страшните видения и да съхрани една впечатляващата жизнерадостност, любов към живота, чувство за дълг, което й повелява да служи на силата в името на доброто на хората.
Личността на Севинч излъчва пълнота и спокойствие, преживяването че духът е жив, природата е жива, легендите за духовния и мистичен свят на българите са живи. И въпреки всички промени, скоростта на времето и консумативното ни общество, в тихото Родопско село живее една жена, която пази и носи в себе си това духовно преживяване за света, което изпълва живота със смисъл и те кара да се чувстваш пълноценен.
| „Вярата у всеки трябва да е огромна, като огромна светлина. Винаги да я носи у себе си, и вярата за себе си. Тогава да постави целта високо за постигане.” |
Севинч е неразколебима в чистотата и силата си въпреки потоците хора, които идват с проблемите и болките си, въпреки всички промени, които настъпват в света, въпреки многото несправедливост. Тази й стабилност идва от дълбоката й вяра че доброто е сила, че природата е сила, че всички хора живеем с мисията да дадем и получим любов. Това е част от едно дълго пътешествие и макар понякога да изглежда трудно е много важно да живеем с мирова душа и сърце изпълнено с любов.